23 мар. 2020 г., 12:32

Капчици

1.2K 6 9

 

Капчици

 

Тихо и топло се носим в съня,
утро от сняг побеляло е.
Топла е всяка вина.
В хладния страх полудяла е.
Много години, откакто реших
писъкът в мен да е приказен.
Има ли ужас гръмовно горчив,
нека рисуван в картина е.
Стъпките в спомена светло тежат,
там чудеса приютяваме.
Нека разтапя сънят 

сини души с просияване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нежни капчици...!!!
  • Много е топличко и сияещо тук! Дори тъмните нюанси от живота изпъкват със светлото в тях.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Радост е за мен такъв прочит.
    Dendu89 (Дени)
    vega666 (Младен Мисана) Ще си помисля. Още не мога да преценя
    Ангелче13 (Паднал ангел) Много се радвам, че са ти харесали сините души.
    Петър1 (Петър Димитров) Винаги, когато говори/пише човек, има скрито „Аз“. Радвам се, ако тук е в разумно неегоцентрично количество.
    Ranrozar (Стойчо Станев) Много се радвам!
    palenka (Пепи) Радвам се, че усети мелодията на капчиците.
    iskra1979 (Dead profile) Ако ти се занимава, прочети текста още един-два пъти с мисълта за небе, космос, природа, свързаност, капчици на фона на небе, стапяне и т.н. „Просияване“ в обичайния смисъл (има „просиявам“ в онлайн речниците) - „сияние“, „начало на сияние“, „кратко сияние“, както ти харесва (мисли си за гореизброените елементи и за слънцето). Ако не се получава въздействие и цялостна картина - грешката е моя за недостатъчната яснота. Обичам особеното, многопластовото писане, дву- и многосмислия.
  • Kaп, кап... напевно и приятно,,, Поздравления!
  • Харесва ми!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...