23 мар. 2020 г., 12:32
Тихо и топло се носим в съня,
утро от сняг побеляло е.
Топла е всяка вина.
В хладния страх полудяла е.
Много години, откакто реших
писъкът в мен да е приказен.
Има ли ужас гръмовно горчив,
нека рисуван в картина е.
Стъпките в спомена светло тежат,
там чудеса приютяваме.
Нека разтапя сънят
сини души с просияване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация