3 ene 2010, 20:16

Капчуци 

  Poesía
685 0 0

Тихомълком
боядисвам отсъствието.
Не-цвят,
открита незабележимост.
ИЗкупление
от грешки.
Смях на дяволчета
барабани по плочите.
Перца на славеи
в зениците на котката.
Коварен шум
изтрополен по парапетите.
Остави само върха
на опашката си,
стипчав привкус
на конформизъм.
Говоря като дете,
сигурно остарявам.

© Силвена Тончева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??