Тихомълком
боядисвам отсъствието.
Не-цвят,
открита незабележимост.
ИЗкупление
от грешки.
Смях на дяволчета
барабани по плочите.
Перца на славеи
в зениците на котката.
Коварен шум
изтрополен по парапетите.
Остави само върха
на опашката си,
стипчав привкус
на конформизъм.
Говоря като дете,
сигурно остарявам.
© Силвена Тончева Все права защищены