5 ene 2017, 0:14

Капчук

  Poesía
634 0 8

Заплаква стряхата ледена

в стоплен от слънце капчук.

Разтапя тъгата разнежена,

усмивка дарила на друг.

 

И стъпва по калните локви

малко, безстрашно врабче.

От спомени хлъзгаво-мокри

се носи гласът на щурче.

 

По вятър звучи песента му

и нищи премръзнал рефрен.

Докосва ме пак любовта му

и бликва пролетно в мен.

 

Изтриващ сълзите снежинкови,

капчукът се скрива в цветя.

По устните с дъх боровинков

целуна ме спомен-мечта.

 

27.12.2016г.

Бадемов Цвят

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...