Капчук
Заплаква стряхата ледена
в стоплен от слънце капчук.
Разтапя тъгата разнежена,
усмивка дарила на друг.
И стъпва по калните локви
малко, безстрашно врабче.
От спомени хлъзгаво-мокри
се носи гласът на щурче.
По вятър звучи песента му
и нищи премръзнал рефрен.
Докосва ме пак любовта му
и бликва пролетно в мен.
Изтриващ сълзите снежинкови,
капчукът се скрива в цветя.
По устните с дъх боровинков
целуна ме спомен-мечта.
27.12.2016г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
