Заплаква стряхата ледена
в стоплен от слънце капчук.
Разтапя тъгата разнежена,
усмивка дарила на друг.
И стъпва по калните локви
малко, безстрашно врабче.
От спомени хлъзгаво-мокри
се носи гласът на щурче.
По вятър звучи песента му
и нищи премръзнал рефрен.
Докосва ме пак любовта му
и бликва пролетно в мен.
Изтриващ сълзите снежинкови,
капчукът се скрива в цветя.
По устните с дъх боровинков
целуна ме спомен-мечта.
27.12.2016г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
