17 abr 2007, 0:09

Капка

  Poesía
949 0 0
Гледам през прозореца... как вали дъжда,
дали да му се радвам и да го обичам,
защото след него ще изгрее красивата дъга,
под която като дете обичах да тичам.

Гледам и виждам как капките дъжд,
падат и правят локва, локва от мечти,
защото паднат ли, падат само веднъж,
веднъж, а видя ли мечта, крещя: "Дръж!".

Капката има една траектория, един път,
който следва без перспектива, без втори шанс,
а капката, която пада, докато си поема дъх...
тя пада, само пада... не става част от нас.

А тази част от нас, която искам да разбера,
искам да знам откъде идва, какво прави...
тази част накъде върви, накъде тича,
какво прави?!... дали потъва в забрава?!

Дъжда... децата... това е кръговрата,
децата - част от "...и всичко останало"
дъжда... с който идва маглата,
с която се чудиш от живота ти каква част е останала...

Дъжд... да му се моля ли, да чакам ли дъгата,
да се чудя дали искам навън да вали, да тичам,
да разсея от детството си дъгата...
отново да се смея и така силно да... обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Тарковски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...