Капка трагедия

Държа бодлите на розата в ръцете си,

мислейки как бавно и мъчително отнемам живот,

разкървих сърцето на яростта си,

но винаги ме е боляло, що се отнася до любов.

Питам се трябва ли да чувствам вина,

защото освен безразличие, следа от друго няма,

сякаш цвят по цвят унищожавам цвета,

а душата да простене дори сила не остана.

Събирам сълзите в шепите си,

а кървавите следи искрят върху снега,

трагично загивах в любовта си,

защото розата всъщност бях аз - в ръцете ти.