Капка трагедия
935
0
0
Капка трагедия
Държа бодлите на розата в ръцете си,
мислейки как бавно и мъчително отнемам живот,
разкървих сърцето на яростта си,
но винаги ме е боляло, що се отнася до любов.
Питам се трябва ли да чувствам вина,
защото освен безразличие, следа от друго няма,
сякаш цвят по цвят унищожавам цвета,
а душата да простене дори сила не остана.
Събирам сълзите в шепите си,
а кървавите следи искрят върху снега,
трагично загивах в любовта си,
защото розата всъщност бях аз - в ръцете ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Георгиева Все права защищены
