31 ago 2006, 1:36

Капки кръв

Poesía

2K 0 18

Искам да гледам как кръвта ти изтича.
Искам да гледам как по земята се стича.
Искам да видя твоя поглед тогава.
Искам никога да не го забравя...

Искам да чуя твоят глас...(стенещ и викащ за помощ от нас)
Искам болката да ти покажа...

Защо те мразя толко...?!
Защо твоята смърт ми доставя удоволствие?
Защо ме гледаш с безпокойствие?
Не знаеш ли,че милост няма да покажа?
...Защото аз те мразя,аз те мразя...!

И всеки път като те видя,омразата расте.
Искам да изтръгна твоето сърце.
Искам то в ръцете ми да тупа,и бавно то да спира.
Искам да го гледам как умира...

Мразя твоята усмивка...твоя поглед...
И всичко,което е твое...
Мразя те от деня,в който те видях(направо полудях)...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

estrellaangel (Естрея Ангел)

Слагам в графа: "Най-грозно стихотворение, прочетено в сайта"!

2013-07-01T14:28:53+03:00
ihavenofear (МиТаКк Митев)

Точно такива стихове харесвам мрачни.

2008-04-04T03:01:02+03:00
lidi_ (Илиева)

На мен ми харесва! Все пак и момичетата мразят момчетата, защо да не може да е обратното? Нима не го заслужават някои? Аз лично съм била свидетел и най- добра приятелка на момче, което беше изоставено по един много подъл начин от "своето" момиче. Е, как да не го намразиш тогава? Всеки си има свй поглед на нещата. Явно Боби е изразил своя. Можело е и по друг начин- да. Но той го вижда по този. Браво за стиха! От мен 6

2008-03-28T13:01:13+02:00
изречена (Мая Попова)

това и е безсмислено, и е неграмотно - особено съдейки по коментара на автора...

2007-12-22T01:40:05+02:00
Static-X (Борислав)

Айде убиди ме и ще ми промениш стила на писане и жовота ако с убиждане си решаваш проблемите значи си много зле.

2007-12-22T01:30:02+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0