31.08.2006 г., 1:36

Капки кръв

2K 0 18
Искам да гледам как кръвта ти изтича.
Искам да гледам как по земята се стича.
Искам да видя твоя поглед тогава.
Искам никога да не го забравя...

Искам да чуя твоят глас...(стенещ и викащ за помощ от нас)
Искам болката да ти покажа...

Защо те мразя толко...?!
Защо твоята смърт ми доставя удоволствие?
Защо ме гледаш с безпокойствие?
Не знаеш ли,че милост няма да покажа?
...Защото аз те мразя,аз те мразя...!

И всеки път като те видя,омразата расте.
Искам да изтръгна твоето сърце.
Искам то в ръцете ми да тупа,и бавно то да спира.
Искам да го гледам как умира...

Мразя твоята усмивка...твоя поглед...
И всичко,което е твое...
Мразя те от деня,в който те видях(направо полудях)...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слагам в графа: "Най-грозно стихотворение, прочетено в сайта"!
  • Точно такива стихове харесвам мрачни.
  • На мен ми харесва! Все пак и момичетата мразят момчетата, защо да не може да е обратното? Нима не го заслужават някои? Аз лично съм била свидетел и най- добра приятелка на момче, което беше изоставено по един много подъл начин от "своето" момиче. Е, как да не го намразиш тогава? Всеки си има свй поглед на нещата. Явно Боби е изразил своя. Можело е и по друг начин- да. Но той го вижда по този. Браво за стиха! От мен 6
  • това и е безсмислено, и е неграмотно - особено съдейки по коментара на автора...
  • Айде убиди ме и ще ми промениш стила на писане и жовота ако с убиждане си решаваш проблемите значи си много зле.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...