21 abr 2007, 13:59

Капричос

  Poesía
1.1K 0 1
Сълзи, проливани от зли вдовици,
гробовни гарвани и гълъбици.
Крещят.
Обиждат.
Блъскат се.
Дерат очите си.
Кълват.
Завиждат.
Не виждат светлината, слепи,
загинали преди да се родят
в зловоние-гняв,
подтискан от сърцата.
Гнили.
Давещи се в черна кръв,
засъхнала по гарвановия клюн.


16.04.07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз лично го разбирам по много странен начин,някак надежда виждам в последния стих,много ми харесва!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...