Apr 21, 2007, 1:59 PM

Капричос

  Poetry
1.1K 0 1
Сълзи, проливани от зли вдовици,
гробовни гарвани и гълъбици.
Крещят.
Обиждат.
Блъскат се.
Дерат очите си.
Кълват.
Завиждат.
Не виждат светлината, слепи,
загинали преди да се родят
в зловоние-гняв,
подтискан от сърцата.
Гнили.
Давещи се в черна кръв,
засъхнала по гарвановия клюн.


16.04.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никифор Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз лично го разбирам по много странен начин,някак надежда виждам в последния стих,много ми харесва!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...