Apr 21, 2007, 1:59 PM

Капричос

Poetry

1.1K 0 1

Сълзи, проливани от зли вдовици,
гробовни гарвани и гълъбици.
Крещят.
Обиждат.
Блъскат се.
Дерат очите си.
Кълват.
Завиждат.
Не виждат светлината, слепи,
загинали преди да се родят
в зловоние-гняв,
подтискан от сърцата.
Гнили.
Давещи се в черна кръв,
засъхнала по гарвановия клюн.

16.04.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)

Аз лично го разбирам по много странен начин,някак надежда виждам в последния стих,много ми харесва!

2007-09-14T23:24:25+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0