1 mar 2017, 13:30

Капризна баба Марта

  Poesía
452 2 0

Баба Марта на вратата чука  

всъщност, тя направо влезе:

"Край на зимната ви скука!"  

и закачливо се изплези. 

 

Ний спогледахме се тайно, 

предложихме ѝ чай, кафе  

махна тя с ръка нехайно

и настани на коженото канапе. 

 

"Събудете се от сън и усмихнете, 

ще ви раздвижа с моите капризи! 

Какво увесили сте носовете 

и сте изпаднали в сърдечна криза?! 

 

С мене никога не ще скучайте, 

на криеница с времето играя, 

луда съм от щастие, да знайте, 

че Пролет иде най-накрая!"...

 

... "Пролет идва, казваш, значи, 

а защо, така си се навлякла  

с дебел пуловер, шал развлачен

и кожуха си не си съблякла? 

 

 Засрами се, виж Февруари  

устроил бе купон с Южняка!"

Марта масата с юмрук удари 

и кръстоса двата крака:

 

"Ооо, не бързай, млади ми човече, 

заключения от туй да правиш! 

И не смей да ме ядосваш вече  

как изглежда слънцето да не забравиш! 

 

Нали все плачете, че ви омръзна  

"студа голям и мрачно време", 

да стоите вкъщи и да зъзнете

и от скука все да ви се дреме?! 

 

Сезоните на мене са подвластни

и студ, и жега, и снеговалежи, 

както се усмихвам ставам бясна, 

когато мигом се натаралежа! 

 

Тогава само ми излез насреща

по къс ръкав и летни гуми  

с виелици и лед така ще те посрещна, 

ще се вцепениш без дъх и думи! 

 

Затуй недей ме подценява, 

с мен винаги бъди нащрек! 

Пролетта държа в ръката лява, 

а дясната раздава мартеници вред! 

 

С уханна Пролет Света ще променя 

и Надеждата ще озари лицата, 

но шала и кожуха няма да сваля, 

и ще съм с тях до края на мандата! "

 

Пепи Петрова 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...