Баба Марта на вратата чука –
всъщност, тя направо влезе:
"Край на зимната ви скука!" –
и закачливо се изплези.
Ний спогледахме се тайно,
предложихме ѝ чай, кафе –
махна тя с ръка нехайно
и настани на коженото канапе.
"Събудете се от сън и усмихнете,
ще ви раздвижа с моите капризи!
Какво увесили сте носовете
и сте изпаднали в сърдечна криза?!
С мене никога не ще скучайте,
на криеница с времето играя,
луда съм от щастие, да знайте,
че Пролет иде най-накрая!"...
... "Пролет идва, казваш, значи,
а защо, така си се навлякла –
с дебел пуловер, шал развлачен
и кожуха си не си съблякла?
Засрами се, виж Февруари –
устроил бе купон с Южняка!"
Марта масата с юмрук удари
и кръстоса двата крака:
"Ооо, не бързай, млади ми човече,
заключения от туй да правиш!
И не смей да ме ядосваш вече –
как изглежда слънцето да не забравиш!
Нали все плачете, че ви омръзна –
"студа голям и мрачно време",
да стоите вкъщи и да зъзнете
и от скука все да ви се дреме?!
Сезоните на мене са подвластни –
и студ, и жега, и снеговалежи,
както се усмихвам – ставам бясна,
когато мигом се натаралежа!
Тогава само ми излез насреща
по къс ръкав и летни гуми –
с виелици и лед така ще те посрещна,
ще се вцепениш без дъх и думи!
Затуй недей ме подценява,
с мен винаги бъди нащрек!
Пролетта държа в ръката лява,
а дясната раздава мартеници вред!
С уханна Пролет Света ще променя
и Надеждата ще озари лицата,
но шала и кожуха – няма да сваля,
и ще съм с тях до края на мандата! "
Пепи Петрова
© Pepi Petrova All rights reserved.