Баба Марта на вратата чука –  

всъщност, тя направо влезе:

"Край на зимната ви скука!" –  

и закачливо се изплези. 

Ний спогледахме се тайно, 

предложихме ѝ чай, кафе –  

махна тя с ръка нехайно

и настани на коженото канапе. 

"Събудете се от сън и усмихнете, 

ще ви раздвижа с моите капризи! 

Какво увесили сте носовете 

и сте изпаднали в сърдечна криза?! 

С мене никога не ще скучайте, 

на криеница с времето играя, 

луда съм от щастие, да знайте, 

че Пролет иде най-накрая!"...

... "Пролет идва, казваш, значи, 

а защо, така си се навлякла –  

с дебел пуловер, шал развлачен

и кожуха си не си съблякла? 

 Засрами се, виж Февруари –  

устроил бе купон с Южняка!"

Марта масата с юмрук удари 

и кръстоса двата крака:

"Ооо, не бързай, млади ми човече, 

заключения от туй да правиш! 

И не смей да ме ядосваш вече –  

как изглежда слънцето да не забравиш! 

Нали все плачете, че ви омръзна –  

"студа голям и мрачно време", 

да стоите вкъщи и да зъзнете

и от скука все да ви се дреме?! 

Сезоните на мене са подвластни –

и студ, и жега, и снеговалежи, 

както се усмихвам – ставам бясна, 

когато мигом се натаралежа! 

Тогава само ми излез насреща

по къс ръкав и летни гуми –  

с виелици и лед така ще те посрещна, 

ще се вцепениш без дъх и думи! 

Затуй недей ме подценява, 

с мен винаги бъди нащрек! 

Пролетта държа в ръката лява, 

а дясната раздава мартеници вред! 

С уханна Пролет Света ще променя 

и Надеждата ще озари лицата, 

но шала и кожуха – няма да сваля, 

и ще съм с тях до края на мандата! "

Пепи Петрова