Карамелена луна
Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи,
Роса кълвящи в утринна мъгла.
Обичам те с ръцете на причастие,
Със млечните коси на вечерта.
Обичам те незнайно. Всепоглъщащо.
Обичам древността стаена в теб.
Кораловите рифове разкъсвам,
Прелитам над пустинна, дива степ,
За да докосна парещите устни
И тайната на твоите очи,
За да открехна дверите ти пусти,
Където тишината все мълчи.
Обичам те със водопадите на слънцето,
Със пръстите на пролетна трева
И искам да изгрее любовта ми
По устните на карамелена луна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados
