Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи,
Роса кълвящи в утринна мъгла.
Обичам те с ръцете на причастие,
Със млечните коси на вечерта.
Обичам те незнайно. Всепоглъщащо.
Обичам древността стаена в теб.
Кораловите рифове разкъсвам,
Прелитам над пустинна, дива степ,
За да докосна парещите устни
И тайната на твоите очи,
За да открехна дверите ти пусти,
Където тишината все мълчи.
Обичам те със водопадите на слънцето,
Със пръстите на пролетна трева
И искам да изгрее любовта ми
По устните на карамелена луна.
© Мариела Георгиева Все права защищены