Караш ме да се смея...
Така по детски и така невинно,
така грешно, а толкова красиво.
Преоткриваш. И пораждаш. Сееш с думите си в мен душа.
Душата на жена, желана само с поглед.
И усмивка. Дори и само толкова.
Достатъчно. Дотук.
Нищо няма да се случи.
Аз принадлежа на друг.
Но душата ми...
Отваря се към теб. Като пред мъж?
Или просто като пред човек? ...