3.07.2014 г., 16:21

Караш ме да се смея...

616 0 0

Караш ме да се смея...

 

Така по детски и така невинно,

така грешно, а толкова красиво.

Преоткриваш. И пораждаш. Сееш с думите си в мен душа. 

Душата на жена, желана само с поглед.

И усмивка.  Дори и само толкова.

 

Достатъчно. Дотук.

Нищо няма да се случи.

Аз принадлежа на друг.

 

Но душата ми...

Отваря се към теб. Като пред мъж?

Или просто като пред  човек?

Не зная...

Затова и думите не идват.

Но погледите  ни се сливат.

 

Усещаш го и ти, нали?

Така е.

Виждам как ме гледаш...

В усмивката ти има и искра.

Запалва ме някак си по детски,

но горя като жена.

 

И въпреки това е чисто.

Дали защото ще е само в мисълта...

Не зная.

Но сърцето ми трепти. 

Сякаш пламва в миг искра.

 

И когато те погледна...

Сякаш гледам те с душа,

а ти отвръщаш ми със твоята.

 

Думите дори излишни са.

Но не спират да текат...

Като реки през пролетта...

Вливат се във океан от чувства,

радост... и мъничко тъга.

 

И зная, ще ме пуснеш,

аз пак ще отлетя,

но в мен си, някак ще те пазя,

като тайна, скрита от деня.

 

Ще се връщам и ще спирам,

щЩе си почина на брега,

после пак ще отпътувам...

По работа и по дела.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...