23 may 2008, 11:43

Карфица 

  Poesía » De amor
1096 0 30

Не съм безопасна игла за мъжете...

Карфица съм. Остро бода, запомнете!

И който не може да пипа карфици -

да пази в джобОвете свойте ръчици.

 

Но който със остри предмети борави,

със мен може много неща да направи...

В душата си дупка със мен да затвори,

с внимателен бод да я спре да се пори...

 

В добрите ръце - с фино връхче помагам...

Във лошите... вуду-магии раздавам...

Блестяща, изящна - какво ли не върша,

докато във камък опра и се скърша...

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • звучи като предупреждение, покана, закачка и толкова други неща!
    стих с душа!

    nia
  • Уникална и неповторима Риа
  • На такава огромна обич от ваша страна как да се отблагодаря? Ще пробвам засега в стихове, а по- нататък обезателно ще измисля и нещо друго... Обичам ви, мои луди извънземни приятели!
  • Блестяща, изящна - какво ли не върша,

    докато във камък опра и се скърша...


    никой камък не е в състояние да те спре!!!
    страхотен стих,Гери!!!
    вълчи поздрави!!!
  • Много готино!
    Представям си те само как правиш вуду-магии
    Поздрави, Гери!
  • Аплодирам!
    Само не се скършвай...
  • Винаги различна и интересна!
    Поздрав!
  • Отново много интересно поднесен стих!
    Поздрав Рия!
  • Много оригинално, хареса ми!
  • Много ми харесва, но туй скършване накрая...Може би да опиташ с друг финал...
  • Закалена, блестяща, изящна... да, това си ти!
  • Интересен образ на жена, която осъзнава силата си.
    Не ти пожелавам среща с камък, Гергана.
    Поздрави!
  • Метал си, но с блясък!
    И то какъв блясък!
    Поздрави, Геричка!
  • Островърхо и значещо...Поздравления!
  • Бодеш!!!
    И думите ти
    проникват дълбоко...
  • Подозирам, че е съвсем правилен автопортрет това!
  • докато във камък опра и се скърша...
    ***
    Скършването не е наложително, дори е нежелателно
    отде знаеш, може да пробиеш камъка с постоянство ...
    Точно в този момент ми се струва, че това е безсмислено занимание, но все пак ....

    Поздрав, готин стих!
  • ех...Риа...да знаеш само как ти се радвам...
    само ти можеш да пишеш така...пробождащо...
    и на мене страшно ми харесва...невероятна си...
    с много обич, мила Риа.
  • Това стихо е убиец!
    Страхотнооооооо!
  • Поздравления, Карфичке! Уникална и оригинална както винаги...а да...и с най - острото езиче! Благодаря за удоволствието!!!
  • Стилно, иронично и многопластово - с две думи: пълен кеф!

    Ave
  • По женски остроумно и могъщо Браво, остани си такава!
  • Много пъстро остроумно даже и ме развесели Браво чудесен стих
  • Жена си! От истинските!
    Поздрав за стиха!
  • Интересна идея, но правиш много жертви в името на римата. Явно много си работила, за да постигнеш този изказ.
  • "В душата си дупка със мен да затвори,
    с внимателен бод да я спре да се пори..."


    да бе и на мен ми обясняваха как се прави трахеотомия, ама ... по добре да си мре човека от задавяне отколкото аз по погрешка да го заколя...




    Хареса ми!
  • Чудесен стих!Поздрави, Гергана!

  • Много ми хареса!
  • "В душата си дупка със мен да затвори,"-Невероятна си!!!Поздрави!!!
  • "Но който със остри предмети борави,
    със мен може много неща да направи...
    В душата си дупка със мен да затвори,
    с внимателен бод да я спре да се пори..."


    Пряма...
    Винаги си била остра като карфица.
    Поздравления, Гери!!!
Propuestas
: ??:??