23 мая 2008 г., 11:43

Карфица

1.3K 0 30

Не съм безопасна игла за мъжете...

Карфица съм. Остро бода, запомнете!

И който не може да пипа карфици -

да пази в джобОвете свойте ръчици.

 

Но който със остри предмети борави,

със мен може много неща да направи...

В душата си дупка със мен да затвори,

с внимателен бод да я спре да се пори...

 

В добрите ръце - с фино връхче помагам...

Във лошите... вуду-магии раздавам...

Блестяща, изящна - какво ли не върша,

докато във камък опра и се скърша...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • звучи като предупреждение, покана, закачка и толкова други неща!
    стих с душа!

    nia
  • Уникална и неповторима Риа
  • На такава огромна обич от ваша страна как да се отблагодаря? Ще пробвам засега в стихове, а по- нататък обезателно ще измисля и нещо друго... Обичам ви, мои луди извънземни приятели!
  • Блестяща, изящна - какво ли не върша,

    докато във камък опра и се скърша...


    никой камък не е в състояние да те спре!!!
    страхотен стих,Гери!!!
    вълчи поздрави!!!
  • Много готино!
    Представям си те само как правиш вуду-магии
    Поздрави, Гери!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...