Карикатура
В тъмна гротеска на моето собствено аз
бавно, но сигурно превръщам се!
За пред другите играя пас
и бягам, но после връщам се!
Това ли съм аз – карикатура?!
Не искам, не мога и няма!
Като излязла от брошура?!
А можех да обичам за двама!
Къде избягаха мислите светли?
И същият човек не съм!
Обстоятелствата така са се стекли,
засега ще си стоя навън!
Ще се върна, щом се открия!
Поне това, което бях!
И тогава зад усмивка ще се скрия,
радостна, че вече поумнях!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Злори Todos los derechos reservados
