27 мар. 2012 г., 05:55

Карикатура

1.5K 0 4

 

В тъмна гротеска на моето собствено аз

бавно, но сигурно превръщам се!

За пред другите играя пас

и бягам, но после връщам се!

 

Това ли съм аз – карикатура?!

Не искам, не мога и няма!

Като излязла от брошура?!

А можех да обичам за двама!

 

Къде избягаха мислите светли?

И същият човек не съм!

Обстоятелствата така са се стекли,

засега ще си стоя навън!

 

Ще се върна, щом се открия!

Поне това, което бях!

И тогава зад усмивка ще се скрия,

радостна, че вече поумнях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Злори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....