28 sept 2007, 13:01

Каризмено и лично

  Poesía
887 0 13

Минаваш през мен като вятър

и след тебе оставам мъгла.

Разкопан като амфитеатър

с антикварна, безсценна цена.

Ти минаваш през мен като вятър

с дъх на есен и циганско лято.

Със целувка и повей в косата

неусетно окапват листата.

Ти минаваш през мен като вятър

и след тебе изригвам торнадо.

Приюти ме във своите обятия

И танцувай със мен в листопада


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радваш ме!
    И, не просто се разписвам, ами се наслаждавам на поезията ти!
  • Днес те чета наред, но вече останах без думи, затова само
  • Чудесно е. Поздрави!

  • Разкопан като амфитеатър

    с антикварна, безсценна цена.

    !!!!!!!!!!!!!!*

    поздрав, Тома!
  • Е-е-е,добре!!!
    Тъкмо се наточа за критики и ...
    Ама ша те хвана на УКВ

    Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...