28 sept 2007, 13:01

Каризмено и лично

  Poesía
882 0 13

Минаваш през мен като вятър

и след тебе оставам мъгла.

Разкопан като амфитеатър

с антикварна, безсценна цена.

Ти минаваш през мен като вятър

с дъх на есен и циганско лято.

Със целувка и повей в косата

неусетно окапват листата.

Ти минаваш през мен като вятър

и след тебе изригвам торнадо.

Приюти ме във своите обятия

И танцувай със мен в листопада


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радваш ме!
    И, не просто се разписвам, ами се наслаждавам на поезията ти!
  • Днес те чета наред, но вече останах без думи, затова само
  • Чудесно е. Поздрави!

  • Разкопан като амфитеатър

    с антикварна, безсценна цена.

    !!!!!!!!!!!!!!*

    поздрав, Тома!
  • Е-е-е,добре!!!
    Тъкмо се наточа за критики и ...
    Ама ша те хвана на УКВ

    Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...