15 abr 2007, 11:10

Карма

  Poesía
945 0 3
 

Много, много отдавна,

още в динозавърската ера,

кога Земята плоска бе и равна,

случи се природната афера.

Изправи се маймуната космата

през онзи тъй далечен век,

почеса зад ушите си главата

и рече притеснено: "Бре! Станах на човек!"

И настана еволюция положителна,

Вселената потъна в тържество,

когато всяка твар космата и съмнителна

превърна се в човешко същество.

Но отмина бързо тоз период,

еволюцията е вече отрицателна,

а някогашният стремглав възход

сега е мярка наказателна.

Маймуната в човек се вчера трансформира,

а положението е днес печално,

човекът във маймуна "еволюира",

а уж си взе с бананите прощално.

И бясно днес светът се клати,

отново дивото зове,

и мутирали са хората примати -

хем маймуни, хем и зверове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венелин Стоичков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...