Карма
Много, много отдавна,
още в динозавърската ера,
кога Земята плоска бе и равна,
случи се природната афера.
Изправи се маймуната космата
през онзи тъй далечен век,
почеса зад ушите си главата
и рече притеснено: "Бре! Станах на човек!"
И настана еволюция положителна,
Вселената потъна в тържество,
когато всяка твар космата и съмнителна
превърна се в човешко същество.
Но отмина бързо тоз период,
еволюцията е вече отрицателна,
а някогашният стремглав възход
сега е мярка наказателна.
Маймуната в човек се вчера трансформира,
а положението е днес печално,
човекът във маймуна "еволюира",
а уж си взе с бананите прощално.
И бясно днес светът се клати,
отново дивото зове,
и мутирали са хората примати -
хем маймуни, хем и зверове.
© Венелин Стоичков All rights reserved.
Хубав стих!Браво!
