Карминена зима
Тази моя зима е вечна и даже от смърт е по-дълга,
и тъче във очите ми тежки черги карминени,
в средата на лятото се одрах на шипка – до кърваво,
а сълзите ми бистри до капка се сляха със виното,
от което отпивам до лудост, до грях и до дъно
и само от вкус на танин премръзнали спомени паля,
в утайката тъмна се взирам за слънцето, нейде потънало,
и с длани, червени от студ, прозрачните вени на чашата галя.
Тази моя зима е вечна, по-дълга дори от последния стон на звезда,
а вихрушките огнени много на твоите устни напомнят,
тази зима – сюрреалност, фантазия, изнасилена свята вина...
С януари върни се, а снегът да вали и тихо, до бяло да топли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
