Карнавал
Стоим сред тишината отегчени
и масата започва да вибрира,
а вазата без малко да избяга.
Споглеждаме се като откачени,
а тя се клати силно и не спира,
прилича на резачка с бясна тяга.
После изведнъж нахлува тътен
и котката уби без жал пердето,
добре е, че сме ниско над земята.
Скочих към прозореца, безпътен -
навън очаквах всичко, само дето
не очаквах от тълпата да се мята.
И кънти улицата в диви ритми -
в мъгла от звуци аз съм неусетно,
докато ти наместваш полилея.
Забравям сивотата на денят ми,
за ръка те сграбчвам устремно -
с теб емоции навън да разпилея.
Потапяме се в карнавала бясно -
ръцете и краката ни не слушат
на премъдрите глави молбите.
Може би са прави - вече е опасно
за ставите ни стари да изпушат,
но лекът е сега в нас самите !
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados