19 июн. 2025 г., 12:20

Карнавал

219 0 0

Стоим сред тишината отегчени

и масата започва да вибрира,

а вазата без малко да избяга.

Споглеждаме се като откачени, 

а тя се клати силно и не спира,

прилича на резачка с бясна тяга.

 

После изведнъж нахлува тътен

и котката уби без жал пердето,

добре е, че сме ниско над земята.

Скочих към прозореца, безпътен -

навън очаквах всичко, само дето

не очаквах от тълпата да се мята.

 

И кънти улицата в диви ритми -

в мъгла от звуци аз съм неусетно,

докато ти наместваш полилея.

Забравям сивотата на денят ми,

за ръка те сграбчвам устремно -

с теб емоции навън да разпилея.

 

Потапяме се в карнавала бясно -

ръцете и краката ни не слушат

на премъдрите глави молбите.

Може би са прави - вече е опасно

за ставите ни стари да изпушат,

но лекът е сега в нас самите !

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...