Карнавал

Стоим сред тишината отегчени

и масата започва да вибрира,

а вазата без малко да избяга.

Споглеждаме се като откачени, 

а тя се клати силно и не спира,

прилича на резачка с бясна тяга.

После изведнъж нахлува тътен

и котката уби без жал пердето,

добре е, че сме ниско над земята.

Скочих към прозореца, безпътен -

навън очаквах всичко, само дето

не очаквах от тълпата да се мята.

И кънти улицата в диви ритми -

в мъгла от звуци аз съм неусетно,

докато ти наместваш полилея.

Забравям сивотата на денят ми,

за ръка те сграбчвам устремно -

с теб емоции навън да разпилея.

Потапяме се в карнавала бясно -

ръцете и краката ни не слушат

на премъдрите глави молбите.

Може би са прави - вече е опасно

за ставите ни стари да изпушат,

но лекът е сега в нас самите !