Карнавал във Венеция
Хвана ли те за ръката нежно,
ще летим като в море безбрежно
през маскирани тълпи.
Себе си забравяйки с усмивки,
всеки дух сред пъстрите извивки
в другия ще потопи.
Тук, в земя за двама ни тъй чужда,
чувстваш ли без страх да се събужда
в тебе истинската Ти?
Чувстваш ли през пръстите ти дива
радост как сърцето ми облива,
как то луднало тупти?
Океан от образи чудати
в танц необуздан край нас се клати,
да се любим ни зове.
Вред очи изплитат мрежи нови,
вред уста да шепнат са готови,
вред пияни цветове.
* * *
Плясък на вълни.
Дрънчи верига.
Тук-там някой глас в нощта издига.
Рой конфети спят пред храм.
Счупена бутилка,
бърза котка.
Лунен лъч.
...целувки в тиха лодка.
В мрака се прибирам.
Сам.
© Тошко Todos los derechos reservados