6 may 2010, 18:23

Карнавал във Венеция 

  Poesía
731 0 11

Карнавал във Венеция


Хвана ли те за ръката нежно,

ще летим като в море безбрежно

през маскирани тълпи.

Себе си забравяйки с усмивки,

всеки дух сред пъстрите извивки

в другия ще потопи.


 

Тук, в земя за двама ни тъй чужда,

чувстваш ли без страх да се събужда

в тебе истинската Ти?

Чувстваш ли през пръстите ти дива

радост как сърцето ми облива,

как то луднало тупти?


 

Океан от образи чудати

в танц необуздан край нас се клати,

да се любим ни зове.

Вред очи изплитат мрежи нови,

вред уста да шепнат са готови,

вред пияни цветове.

 

* * *


        Плясък на вълни.

                               Дрънчи верига.

  Тук-там някой глас в нощта издига.

Рой конфети спят пред храм.

    Счупена бутилка,

                                  бърза котка.

Лунен лъч.

                  ...целувки в тиха лодка.

В мрака се прибирам.

 


                                              Сам.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Елена, нали знаеш: на поетите работата им е да страдат по красив начин
  • Какъв неочакван край! Отново съм възхитена, но не за сметка на тъгата на лирическия герой, скрита зад карнавалната маска.
  • Ех, и тука ли дойде да вилнееш
  • Виж какво това е мой проблем кога ще слагам дата и кога ще си пиша името това са дребни неща предпочитам да коментирате за стиха,ако ще ми пишете такива незначителни неща по-добре не пишете,а това в края греховни човече не ми хареса то се знае,че всички сме грешни така по този начин всякаш искаш да изтъкнеш,че ти си безгрешния моля ти се не пиши такива прости и незначителни неща а коментирай цялостно стихотворението,а ако ли не недей да пишеш.
  • Напомни ми приключенията на Албер от една известна (френска!) книга на въпросния карнавал.
    Вероятно съм пристрастна, но ми харесва този стил
  • Това е страхотно, много интересна комбинация от усещания носи
  • И моите спомени са каша в емоционалната палитра
  • Много ми хареса и натъжи.За първото е виновен прекрасният стих, за второто-един не толкова прекрасен спомен...
  • Блоп.

    П.П. Тоя път осъвремених само края Като слагах бутилката мислих за строго определен човек, Криска!
  • алей-хоп!

  • В случай, че ходиш, подбирай си внимателно компанията
Propuestas
: ??:??