6.05.2010 г., 18:23

Карнавал във Венеция

867 0 11

Карнавал във Венеция


Хвана ли те за ръката нежно,

ще летим като в море безбрежно

през маскирани тълпи.

Себе си забравяйки с усмивки,

всеки дух сред пъстрите извивки

в другия ще потопи.


 

Тук, в земя за двама ни тъй чужда,

чувстваш ли без страх да се събужда

в тебе истинската Ти?

Чувстваш ли през пръстите ти дива

радост как сърцето ми облива,

как то луднало тупти?


 

Океан от образи чудати

в танц необуздан край нас се клати,

да се любим ни зове.

Вред очи изплитат мрежи нови,

вред уста да шепнат са готови,

вред пияни цветове.

 

* * *


        Плясък на вълни.

                               Дрънчи верига.

  Тук-там някой глас в нощта издига.

Рой конфети спят пред храм.

    Счупена бутилка,

                                  бърза котка.

Лунен лъч.

                  ...целувки в тиха лодка.

В мрака се прибирам.

 


                                              Сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Елена, нали знаеш: на поетите работата им е да страдат по красив начин
  • Какъв неочакван край! Отново съм възхитена, но не за сметка на тъгата на лирическия герой, скрита зад карнавалната маска.
  • Ех, и тука ли дойде да вилнееш
  • Виж какво това е мой проблем кога ще слагам дата и кога ще си пиша името това са дребни неща предпочитам да коментирате за стиха,ако ще ми пишете такива незначителни неща по-добре не пишете,а това в края греховни човече не ми хареса то се знае,че всички сме грешни така по този начин всякаш искаш да изтъкнеш,че ти си безгрешния моля ти се не пиши такива прости и незначителни неща а коментирай цялостно стихотворението,а ако ли не недей да пишеш.
  • Напомни ми приключенията на Албер от една известна (френска!) книга на въпросния карнавал.
    Вероятно съм пристрастна, но ми харесва този стил

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...