11 may 2007, 21:43

Картина 

  Poesía
622 0 4
 

В краката ми ти сипеш черни рози.

Листата им са черни като пепел,

като душата ми, превърната на въглен.


Със саждите рисуваш приказни картини

с пръстите, които

онзи огън в мен запалиха.


Рисувай по бялото платно

онези мигове, които с теб делихме

макар за кратко, тази лудост...


И не забравяй, че

най-хубавите багри на света

е всичко, което не успяхме да си кажем.


© Девисил Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??