2 ene 2013, 21:41

Картина

  Poesía
1.2K 0 6

                                       Картина

 

    Нарисувай ми, скитнико, пустиня,

    че пуста е душата,

    насред пустинята- дърво

    символ на съдбата,

    като самотен стожер

    глутница събира

    и змийско хоро извива!

    На дървото- птички две

    (то сухо е от векове),

    те моят сладък плод са

    на любов недоизживяна!

 

    Нарисувай, страннико, звезда,

    към която да полетя,

    до звездата сложи и луна,

    че ням свидетел ще е тя!

    До луната - мечта...

    И я облечи в душа,

    пусни я на свобода

    с нея да полетя!

 

    Бонка Василева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бонка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...