Картина
Нарисувай ми, скитнико, пустиня,
че пуста е душата,
насред пустинята- дърво
символ на съдбата,
като самотен стожер
глутница събира
и змийско хоро извива!
На дървото- птички две
(то сухо е от векове),
те моят сладък плод са
на любов недоизживяна!
Нарисувай, страннико, звезда,
към която да полетя,
до звездата сложи и луна,
че ням свидетел ще е тя!
До луната - мечта...
И я облечи в душа,
пусни я на свобода
с нея да полетя!
Бонка Василева
© Бонка Василева Все права защищены