Картина
Нарисувай ми, скитнико, пустиня,
че пуста е душата,
насред пустинята- дърво
символ на съдбата,
като самотен стожер
глутница събира
и змийско хоро извива!
На дървото- птички две
(то сухо е от векове),
те моят сладък плод са
на любов недоизживяна!
Нарисувай, страннико, звезда,
към която да полетя,
до звездата сложи и луна,
че ням свидетел ще е тя!
До луната - мечта...
И я облечи в душа,
пусни я на свобода
с нея да полетя!
Бонка Василева
© Бонка Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
