Картина
Намръщени, титаните в червено
запалиха над хълма хоризонта.
Вещаеха на свода те промени
с проява на величие в природата.
След тях небето бурно се загърна във сивия си тежък ямурлук и залезът безмълвно се превърна във властна нощ, наложена с юмрук.
И самo във града кат призрак бледен проблясваха изкуствените фарове, остатъците от живот последен по къщите, колите и по баровете.
Луната спеше във легло от бури, загърната в юрган от облак сив, което вятърът си в опит да разтури се мяташе над хълма като див.
Пропита от природната картина и впила в хоризонта жаден взор, аз имах не една и две причини да сторя чест на земния простор.
След тях небето бурно се загърна във сивия си тежък ямурлук и залезът безмълвно се превърна във властна нощ, наложена с юмрук.
И самo във града кат призрак бледен проблясваха изкуствените фарове, остатъците от живот последен по къщите, колите и по баровете.
Луната спеше във легло от бури, загърната в юрган от облак сив, което вятърът си в опит да разтури се мяташе над хълма като див.
Пропита от природната картина и впила в хоризонта жаден взор, аз имах не една и две причини да сторя чест на земния простор.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Гулериа Todos los derechos reservados
