Картина
След тях небето бурно се загърна във сивия си тежък ямурлук и залезът безмълвно се превърна във властна нощ, наложена с юмрук.
И самo във града кат призрак бледен проблясваха изкуствените фарове, остатъците от живот последен по къщите, колите и по баровете.
Луната спеше във легло от бури, загърната в юрган от облак сив, което вятърът си в опит да разтури се мяташе над хълма като див.
Пропита от природната картина и впила в хоризонта жаден взор, аз имах не една и две причини да сторя чест на земния простор.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени