25.12.2014 г., 16:15

Картина

555 0 0
Намръщени, титаните в червено запалиха над хълма хоризонта. Вещаеха на свода те промени с проява на величие в природата.
След тях небето бурно се загърна във сивия си тежък ямурлук и залезът безмълвно се превърна във властна нощ, наложена с юмрук.
И самo във града кат призрак бледен проблясваха изкуствените фарове, остатъците от живот последен по къщите, колите и по баровете.
Луната спеше във легло от бури, загърната в юрган от облак сив, което вятърът си в опит да разтури се мяташе над хълма като див.
Пропита от природната картина и впила в хоризонта жаден взор, аз имах не една и две причини  да сторя чест на земния простор.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...