4 oct 2019, 0:37

Картина

  Poesía
1.1K 0 2

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.

А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”

 Библията: Битие, глава 2, стихове 22, 23 и 24

 

Ухание на нежност и живот –

красива истинска картина.

Във нея вдъхна своя благослов

Творец Единствен, ненадминат.

 

А днес във прашните платна,

безбройни четчици сърфират.

Размити цветовете в съня

безмилостно детето ампутират.

 

Внушените илюзии отвличат

с вълшебен глас невинните души.

Те, Истината мигновено преобличат

извайват образи в размазани бои.

 

В красивата картина на Твореца

без свян, брутално впи се гнусота.

Днес принца всъщност е принцеса

а времето скандира „свобода”.

 

Да бъдем толерантни и беззвучни.

Да бъдем безсловесни и добри.

Да бъдем слепи до бездушност,

площад за сипкави лъжи!

 

Днес вярвам, че небето още чака

уплашената, скитаща в безпътица душа,

и че ще се върне първообраза на брака

в съюз свещен – съюз на мъж с жена.

 

Ухание на нежност и живот –

красива истинска картина.

Във нея вдъхна своя благослов

Творец Единствен, ненадминат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...