Разсъмва се. Лежиш на моята ръка,
молитвено събрала нежни длани.
Дали за нас се молиш във съня -
до края влюбени да си останем?...
Във утрото очи отваряш изведнъж
и светлина във стаята нахлува.
А пък един нахален, любопитен лъч,
трапчинката на бузата целува...
Поглеждаш закачливо с блеснали очи,
усмихваш ми се - влюбена, щастлива,
че в миг забравям всякакви лъчи
и утро, ден и нощ, за нас се сливат!...
Отлитаме със теб на седмото небе!...
Слуха ми гали шепот сладострастен...
И губят ни се следващите часове!...
Реалност е!...Животът е прекрасен!...
Щом на земята връщаме се пак,
е късна нощ, луната меко свети...
Отвън сияе звезден похлупак!...
Картина - само за добри поети!...
© Роберт Todos los derechos reservados