Щом слънцето целуне в небесата

дъждовен облак – ражда се дъга.

С палитрата от седем цвята

деца рисуват земни чудеса.

Облаците им усмихнати са някак…

(За възрастните винаги са сиви).

Богатствата им са дворци от пясък,

перо от чайка, шепа с миди.

Пъстри калинки, пчели, хвърчила̀.

И хора летящи рисуват в простора.

Не вярвате ли? Не, не греша!

Духом летят свободните  хора.

На листа под нахвърляните щрихи

е сгушен дом и вие се лоза.                    

Край калдъръма бели маргарити…

(забравихме за тази красота)!

Обичта рисуват като птица

в гнездо с разперени крила.

(нали и майките така обичат, 

дори порасналите си деца).

Те болката лекуват със целувка.

(Веднъж опитай, върши чудеса)!

И искрено, и без преструвка

обичат, вярват от душа,

че като цвят доброто ще напъпи.

Ще се разлисти с цветовете на дъга.

И ще плодѝ! И ще рисуват всички

картини свои с чудеса!