Картини с чудеса
Щом слънцето целуне в небесата
дъждовен облак – ражда се дъга.
С палитрата от седем цвята
деца рисуват земни чудеса.
Облаците им усмихнати са някак…
(За възрастните винаги са сиви).
Богатствата им са дворци от пясък,
перо от чайка, шепа с миди.
Пъстри калинки, пчели, хвърчила̀.
И хора летящи рисуват в простора.
Не вярвате ли? Не, не греша!
Духом летят свободните хора.
На листа под нахвърляните щрихи
е сгушен дом и вие се лоза.
Край калдъръма бели маргарити…
(забравихме за тази красота)!
Обичта рисуват като птица
в гнездо с разперени крила.
(нали и майките така обичат,
дори порасналите си деца).
Те болката лекуват със целувка.
(Веднъж опитай, върши чудеса)!
И искрено, и без преструвка
обичат, вярват от душа,
че като цвят доброто ще напъпи.
Ще се разлисти с цветовете на дъга.
И ще плодѝ! И ще рисуват всички
картини свои с чудеса!
© Даниела Виткова All rights reserved.
The work is a contestant:
