4 nov 2008, 20:33

Картините

  Poesía
681 0 6

                     На Димитрова (Лилия Нейкова)

                      с благодарност за коментара и!

 

Картините са мъртви съзерцания.

Въздействат на зениците  единствено.

Не носят страх и хлипове ридание.

Не те взривяват с мрачните си истини.

Декоративно ти красят миражите.

Разказват ти измислени вълнения,

но няма болка да прогони стражите

на твоя дух в разтърсващи селения.

Картините са кръпки от илюзии

в интериора ни от ежедневие.

Поглеждаш ги и вече си охлузен

от красотата им. Изпитваш ревност.

Не е това,което те докосва.

Те пълнят самотата ти с копнежи,

но отговор на твоите въпроси

не носи приповдигнатата нежност.

Навеждаш поглед. Свиваш си зениците.

Наоколо светът е осезаем.

Не е изтънчен. Там са само скиците.

Художникът ги е вземал назаем.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...