4.11.2008 г., 20:33

Картините

678 0 6

                     На Димитрова (Лилия Нейкова)

                      с благодарност за коментара и!

 

Картините са мъртви съзерцания.

Въздействат на зениците  единствено.

Не носят страх и хлипове ридание.

Не те взривяват с мрачните си истини.

Декоративно ти красят миражите.

Разказват ти измислени вълнения,

но няма болка да прогони стражите

на твоя дух в разтърсващи селения.

Картините са кръпки от илюзии

в интериора ни от ежедневие.

Поглеждаш ги и вече си охлузен

от красотата им. Изпитваш ревност.

Не е това,което те докосва.

Те пълнят самотата ти с копнежи,

но отговор на твоите въпроси

не носи приповдигнатата нежност.

Навеждаш поглед. Свиваш си зениците.

Наоколо светът е осезаем.

Не е изтънчен. Там са само скиците.

Художникът ги е вземал назаем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...