30 mar 2010, 9:56

Касиопея 

  Poesía
5.0 / 7
840 0 14

 


 

Събирам тишина,

понеже полудял съм явно.

Навярно полудях

и виещо от липсата ти страдам.

Загубих те отдавна –

преди да се родиш от сънища

и звездопади.

Събирам тишина.

В безлюдни серенади я събирам.

Макар че болката ми е добре позната,

най-важното не съм познал –

това, че всяка болка  преминава.

Събирам тишина.

Отново и отново я събирам

и късам паяжини от забрава.

Ридаейки, притихва в мен тъгата

на стихващия карнавал.

Жадувам те.

Безумно си ми нужна

в безумствата на небеса и залези.

Рисувам бялата ти сянка

по сянката на побелялата палитра.

Събирам тишина

най-тъмната и най-дълбоката.

Неистово сред глъбините я събирам

и трупам хаос върху хаос.

Не виждам път; не виждам и утеха.

Изчезват шеметно посоките

в триумфа на изчезващото ехо.

Събирам тишина.

Събирам залези и листопади.

Безмълвно пее тишината

в руините на пясъчния замък.

Събирам тишина.

В безлунен океан безлунно я събирам.

И няма да престана да те чакам.

И няма да престана да те викам,

дори да се превърна в камък.

Събирам тишина -

на глухия маестро тишината.

В кънтящ оазис на сонатите

кънтящо болката притихва.

Събирам тишина

от сънищата на бленуващи цикади.

И толкова без тебе ми е тихо.

И толкова без тебе ми е лудо,

че просто падам, падам, падам...

И чакам някога да се събудя.

 

 

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas

Más obras »