Касиопея
Събирам тишина,
понеже полудял съм явно.
Навярно полудях
и виещо от липсата ти страдам.
Загубих те отдавна –
преди да се родиш от сънища
и звездопади.
Събирам тишина.
В безлюдни серенади я събирам.
Макар че болката ми е добре позната,
най-важното не съм познал –
това, че всяка болка преминава.
Събирам тишина.
Отново и отново я събирам
и късам паяжини от забрава.
Ридаейки, притихва в мен тъгата
на стихващия карнавал.
Жадувам те.
Безумно си ми нужна
в безумствата на небеса и залези.
Рисувам бялата ти сянка
по сянката на побелялата палитра.
Събирам тишина
най-тъмната и най-дълбоката.
Неистово сред глъбините я събирам
и трупам хаос върху хаос.
Не виждам път; не виждам и утеха.
Изчезват шеметно посоките
в триумфа на изчезващото ехо.
Събирам тишина.
Събирам залези и листопади.
Безмълвно пее тишината
в руините на пясъчния замък.
Събирам тишина.
В безлунен океан безлунно я събирам.
И няма да престана да те чакам.
И няма да престана да те викам,
дори да се превърна в камък.
Събирам тишина -
на глухия маестро тишината.
В кънтящ оазис на сонатите
кънтящо болката притихва.
Събирам тишина
от сънищата на бленуващи цикади.
И толкова без тебе ми е тихо.
И толкова без тебе ми е лудо,
че просто падам, падам, падам...
И чакам някога да се събудя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ради Стефанов Р Все права защищены
