12 ago 2007, 0:57

Kаталожно момиче

Poesía

775 0 0

Писна ми да съм каталожно момиче...
Може би имам душа...
Нима онова момиче на мене прилича...
Нима тя не е сама?

Нима е привилегия да си такова момиче,
писма и любов да крадеш...
Нима е мъст да приличаш
на някаква вещ.

Стоиш, променяш се, търсиш,
а някой поръчва - "Любов"
друг казва "Да мълчиш",
а трети търси шепот нов.

Нима си заслужава да си каталожно момиче,
нима душата ми струва това,
нима на всички трябва да приличам,
нима? аз искам свобода!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0