Писна ми да съм каталожно момиче...
 Може би имам душа...
Нима онова момиче на мене прилича...
Нима тя не е сама?

Нима е привилегия да си такова момиче,
писма и любов да крадеш...
Нима е мъст да приличаш
на някаква вещ.

Стоиш, променяш се, търсиш,
а някой поръчва - "Любов"
друг казва "Да мълчиш",
а трети търси шепот нов.

Нима си заслужава да си каталожно момиче,
нима душата ми струва това,
нима на всички трябва да приличам,
нима? аз искам свобода!!!