Запомнѝ ме такъв: еднотипен,
заядлив и двуличен дори...
Измори ли се вече от типове
след момчето на твоите дни?
Ще боли. Ще тежи. Ще забравя.
Ти нали си щастлива сега?
Ще вали. Ще гърми. Ще ме дави.
Ще отравя до дъно кръвта.
Полетѝ, осветѝ го с крилете!
Той е новият мъж за любов...
Сътворено дете прегърнете
и вървете напред като зов...
Запомнѝ ме такъв и отлитай.
Забравѝ, че ти давах опора,
и дали те копнея – не питай...
Аз живея, но само до Хора!
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados